Pfizer организира собствена ултра студена верига на доставки за ваксината си срещу Covid-19
Публикувана на 08.11.2020
автор: Боян Джамбазов
При наличието на суперкомпютри в нашето съвремие за разработването на една ваксина, при нормални условия, са необходими около 10 години. В исторически план за някои от ваксините са били необходими повече от 40 години. За сравнение с тези данни, разработването на ваксина срещу SARS-CoV-2 ще отнеме между 12 и 18 месеца.
адаптирано от Our World in Data
И ако вече няма съмнение, че съвсем скоро първите ваксини ще се появят на пазара, то все още остават много отворени въпроси как те ще стигнат до всички желаещи да се ваксинират. Вече е налице следващото предизвикателство пред фармацевтичните компании, а именно как да организират своята верига за доставки във възможно най-кратки срокове.
Фармацевтичният гигант Pfizer вече има поръчки за 100млн броя ваксини от американското правителство (с опция за доставка на допълнителни 500млн. броя). 300млн броя са заявени от ЕС. Плановете на компанията включват доставка на 100млн. броя ваксини още през 2020 и на 1,3 млрд. през 2021. Основната трудност при изпълнение на този план произтича от факта, че разработената от Pfizer mRNA ваксина изисква съхранение при температура -70 градуса по Целзий, като времето, което може да престои в нормални фризери е в рамките на 48 часа. Това кара някои специалисти да са скептични по отношение на възможностите на производителя да задоволи цялото търсене, при това на конкурентна цена. За разлика от Pfizer, протеин-базираните ваксини на нейните конкуренти Sanofi и Novavax мога да бъдат съхранявани в конвенционални фризери в продължение на няколко месеца.
Как се подготвят логистиците от Pfizer да решат това предизвикателство?
На първо място компанията се отказва да ползва услугите на одобреният от американското правителство фармацевтичен дистрибутор McKesson и вместо това се заема да организира самостоятелно своята верига на доставките. Вече сa сключени договори с трите най-големи въздушни карго оператора в САЩ – DHL, FedEx и UPS. Договорките включват ползването на 20 товарни самолета дневно, с които да се доставят ваксини до хъбове в Каламазо и Мичиган за САЩ и летища в Белгия и Германия за Европа. От тези хъбове, ваксините ще бъдат транспортирани до крайните получатели чрез камиони.
В областта Фландрия в Белгия вече е изграден склад за временно складиране, от където ще могат да се обработват и експедират до 7,6млн. ваксини дневно. В тази област са разположени и най-големите производствени мощности на Pfizer в Европа. Вероятно складът ще бъде използван като крос-док център, както и за временно складиране при ситуации на нерегулирано търсене.
Складът на Pfizer в Белгия вече е готов за работа
Контейнерът за транспорт на ваксините разработен от Pfizer
За да решат проблема с поддържане на ниска температура по време на превоза, Pfizer разработват свои собствени контейнери, в които ваксината може да се съхранява в рамките на 10 дни. Единствената възможна технология, която би могла да се използва тук е сухият лед ( втърден въглероден диоксид). Предвидено е в един контейнер да могат да се съхраняват от 1000 до 5000 дози от ваксината.
Но може би най-сериозният проблем, с който компанията ще се сблъска е къде да се съхраняват ваксините преди момента на тяхното използване. Складове, които са в състояние да поддържат температура от порядъка на минус 70 градуса са изключителна рядкост и са със сравнително малък капацитет. За решаването на тази задача ще се разчита основно на доставки от типа “just-in-time” или това означава, че ваксините ще се доставят в момента, на възникване на нуждата от тяхното потребление. Това обаче ще доведе до намаляване на обема на поръчките на отделните държави и болници, което допълнително ще оскъпи доставките. Със сигурност няма да е възможно тези ваксини да се предлагат в аптечната мрежа за свободна продажба, което иначе би улеснило достъпа на пациентите до тях. А за да може самата верига на доставките да е безупречна, ще се разчита и на много странични участници, включително лекари и пациенти.
Как хипотетично би изглеждала веригата на доставките в България?
Нека допуснем, че ваксините се експедират за Европа ( Белгия ) в деня след тяхното производство в САЩ, което вече ще консумира един от 10-те възможни дни за съхранението им в специалните контейнери. От логистичния хъб в Белгия ще е необходим миниум още един ден за да се организира натоварването им на камион ( или бус ) за България. В най-добрия случай, ще са нужни още два дена за пристигането на товара в София и един ден за разпределението му към останалите градове. В рамките на оставащите 5 дни ( + два дни съхранение във фризери) следва да се организира поставянето на тези ваксини на всички желаещи. Задачата не изглежда непостижима, но организацията трябва да е повече от перфектна. От направите елементарни калкулации се вижда, че реално Pfizer могат да контролират около 20-30% от 10-дневната дължина на тяхната верига за доставки. За останалата част ще трябва да се разчита на помощта и ангажираността на държавните правителства и лечебните заведения.
В заключение можем да кажем, че веригата на доставките, която Pfizer се опитват да изградят, в някаква степен прилича на тази на модната компания Zara, която в началото на нашия век се налага, като пазарен лидер, благодарене именно на нетипичния си подход за доставка на стоки до своите магазини. Задачата на фармацевтичния гигант обаче изглежда доста по-сложна. Дали компанията ще се справи с това огромно предизвикателство и ще се превърне в основен доставчик на така очакваните ваксини срещу корона вируса, предстои да разберем в следващите няколко месеца.
Други публикации по темата
