Проблеми и предизвикателства при организацията на ултра-студената верига за доставки на ваксини срещу Covid-19 в България
Публикуванo на 30.04.2021
автор: Боян Джамбазов
Една от най-актуалните теми, които са обект на интерес от страна на родните и световните медии е темпът на ваксинацията срещу Covid-19. Това разбира се, е напълно разбираемо и оправдано, имайки в предвид, какво е влиянието на този вирус върху световната икономика и колко са жертвите на заболяването.
Като, че ли обаче в България, твърде малко се обръща внимание на това как е организирана веригата на доставки за изпълнение на плана за имунизация. Към 24 април 2021 делът на населението получило поне една доза от ваксина срещу Covid-19 e 8.1%, което се доближава до делът на ваксинираните в Индия и е далеч под средният дял в Европа, който е 18.86%.
източник: OUR WORLD in DATA
Със сигурност намалените доставки на ваксини, както и проблемите с продукта на Astra Zeneca оказват влияние върху ниския темп на ваксинация. Все пак, би било честно да кажем, че подобни трудности изпитват и другите европейски държави, но темпът на ваксинация при тях е доста по-висок от родния. Това ни накара да потърсим причините не само във външните фактори, но и във вътрешната организация, която е изградена.
Какво представлява ултра-студената верига за доставки на ваксини
Веригата на доставки представлява движението на материалните потоци и свързаната с тях информация от източника на тяхното зараждане ( суровини, производство) до крайните потребители ( в нашият случай пациенти). Във веригата за доставки при ваксините, основните участници във веригата са производителите, правителствата на отделните държави и пациентите. Вторични участници ( тези, които подпомагат веригата) са логистични компании, междинни складодържатели ( в България това са РЗИ, лечебни заведения), информационно обслужване ( софтуери, информационни сайтове, електронни регистри), доставчици на оборудване ( фризери, сух лед, транспортни контейнери и др.) лечебни заведения и медицински служители.
Ваксината на Pfizer/BioNТech изисква съхранение при температура от -60 до -90 градуса. Преди поставянето на ваксината, тя следва да се размрази, като се постави в хладилник при температура 2-8 градуса. Размразяването на една фабрична опаковка от 195 флакона ( 975 дози) отнема 3 часа. Възможно е и бързо размразяване при температура 30 градуса, което отнема около 30 минути, но в тези случаи ваксината следва да се постави незабавно. Производителят препоръчва ваксините да се поставят веднага след тяхното размразяване. Все пак е възможно един размразен флакон да се съхранява в обикновен хладилник при температура 2-8 градуса за около 5 дни или за около 2 часа при температура 30 градуса.
Изискванията за съхранение на продукта на Moderna са малко по-лесни за спазване. При него се изисква температура за съхранение от -15 до -25 градуса, като срокът за ползване е до 7 месеца от дата на производство. Той също така може да се съхранява в обикновен хладилник при температура 2-8 градуса в рамките на 30 дни и при стайна температура 8-25 градуса за период от 12 часа.
Става ясно, че осигуряването на студената верига за доставки, е сериозно предизвикателство, защото отделните ваксини изискват различни условия за транспорт и съхранение, което от своя страна предполага създаването на отделна верига за доставки за всяка една от тях.
За да проучим каква е създадената организация в България, за осигуряване на студената верига за доставки, отправихме няколко въпроса към Министерство на здравеопазването, по закона за достъп до обществена информация. Получената информация ще цитираме дословно в съответните раздели.
Но нека започнем от самото начало. На 04.12.2020 в сайта на министерството на здравеопазването беше публикуван Национален план за ваксиниране срещу Covid-19. В него е посочено, че осъществяването и контрола на веригата на доставки се поверява на самото министерство, РЗИ, БулБио-НЦЗПБ ЕООД, общопрактикуващите лекари и лечебните заведения. Тоест държавата счита, че разполага с достатъчен капацитет и умения да се справи с логистиката на ваксините. Регионалните здравни инспекции от години се занимават със съхранение и транспорт на биологични продукти, но не и в такива размери и при подобна епидемична обстановка. Защо Държавата не е поискала помощ от големите дистрибуторски компании на лекарства в България, най-малкото под формата на експертиза, остава без отговор. Също така е странно и нетипично включването на общопрактикуващите лекари в групата отговорна за логистичните дейности. На този въпрос ще обърнем повече внимание, малко по-късно.
инспекция на новите фризери
Съхранение на ваксините
Според имунизационния план съхранението на получените ваксини се осъществява в складовата база на Бул Био-НЦЗПБ ЕООД. Това е напълно резонно, защото компанията е 100% собственост на министерство на здравеопазването и освен това е най-големият роден производител на ваксини. На база Закона за достъп до обществена информация, попитахме МЗ с какъв капацитет за съхранение на ваксини при -20 и -70 градуса разполага държавната фирма. Отговорът, който получихме на 21.04.2021 гласи следното:
„Складовият капацитет на „БУЛ БИО-НЦЗПБ“ ЕООД за съхранение на ваксини срещу COVID-19, изискващи температурен режим от -20℃, каквато е ваксината на Moderna е с полезна площ 20 кв. м. На тази площ могат да се съхраняват до 1 843 200 дози (184320 флакона), флаконите са в кутии по 10 бр., 12 кутии в кашон, 96 кашона на палет.
За съхранение на ваксини при -70℃ (Pfizer/BioNTech), Бул Био-НЦЗПБ ЕООД разполага с 2 бр. фризери, с 4 отделни камери всеки. Общият капацитет на 1 фризер е 131 040 дози ( 21 840 флакона ) в кутии Х 195 бр., общо 112 бр. стандартни кутии от производителя, общо за двата – 262 080 дози (43 680 флакона)“
Според информацията в единния информационен портал през месеците май и юни се очаква доставка съответно на 1 505 790 и 1 645 020 дози от ваксината на Пфайзер. Или настоящият капацитет на Булбио е достатъчен да поеме едва 9% от новите количества. Въпреки, че през последните дни броят на ваксинираните за един ден се увеличи до почти 25 хил и дори и да допуснем, че той ще се удвои, то за използването на всички ваксини от новите доставки ще са необходими около 70-80 работни дни ( през уикендите броят ваксинации спада до 2-3 хил. на ден). Това означава, че БулБио следва да увеличи капацитета си за съхранение на ваксини при -70 градуса поне 10 пъти.
Съхранение на ваксините в РЗИ
Регионалните здравни инспекции осигуряват междинно складиране на ваксините и тяхното последващо разпределение към лечебните заведения и общопрактикуващите лекари. От информацията получена от Министерство на здравеопазването, всички РЗИ разполагат с фризери за съхранение при температура от -70 градуса:
„ Всички Регионални здравни инспекции разполагат с инсталирани хладилни съоръжения за съхранение при ултра-ниски температури (-70 С) и хладилници или хладилни камери за съхранение от +2 С до +8 С. С инсталирани фризери за съхранение при ниски температури (-20 С) разполагат СРЗИ, РЗИ Пловдив, РЗИ Варна, РЗИ Бургас, РЗИ Велико Търново, РЗИ Перник, РЗИ Смолян, РЗИ Кърджали, РЗИ Ямбол и РЗИ Враца. Регионалните здравни инспекции разполагат с достатъчен хладилен капацитет, за да посрещнат адекватно нуждите на областта от ваксини“
Относно разполагаемия капацитет за съхранение на ваксините на Pfizer и Moderna в регионалните здравни инспекции, получихме следната информация от няколко центъра:
РЗИ В.Търново – разполага с фризер за съхранение при -70 градуса с капацитет 117 хил дози
РЗИ Плевен – капацитетът за съхранение на ваксини при -70 градуса е 177 хил.дози
РЗИ Ловеч – фризерът за съхранение на ваксини при -70 градуса е с обем 368 л. (б.ав. -около хил дози)
Вероятно държавата ще разчита очакваните големи доставки от ваксината на Pfizer/BioNTech през май и юни, да се разпределят директно към РЗИ. Ако средният капацитет на едно РЗИ е около 120 хил дози, то общия капацитет в държавата е около 3,5 млн (заедно с това в БулБио), което би следвало да е достатъчно. Това изглежда най-бързото и логично решение. Единственият проблем тук е да се планират точно бъдещите нужди от количества ваксини за всеки регион, за да се избегнат допълнителните трансфери между отделните РЗИ.
Транспортиране на ваксините от складовете на БулБио
На три от въпросите, които зададохме във връзка с транспортирането на ваксините от складовата база на БулБио до РЗИ, личните лекари и малките населени места, получихме общ отговор. Въпросите бяха следните:
Моля да ни предоставите списък на компаниите, които осъществяват транспортиране на ваксините срещу COVID-19 от складовата база на Бул Био-НЦЗПБ ЕООД до РЗИ.
Как се осъществява транспортирането на ваксините от РЗИ до кабинетите на личните лекари и имунизационните центрове?
Има ли ангажирани държавни или частни компании за транспортиране на ваксини срещу COVID-19 до малките населени места?
Отговорът, който получихме от МЗ е следния:
„Съгласно Наредба № 15/2005 г. за имунизациите в Републики България, изм. и доп. ДВ бр. 108/2020 г., ваксините се транспортират и съхраняват при хладилни условия съгласно указанията на производителя (чл. 10). Транспортът на лекарствени продукти, в частност на ваксините, е част от дейността и лиценза на съответния производител или дистрибутор. Министерството на здравеопазването не е ангажирало държавни или частни компании за транспорт на ваксини до РЗИ и малките населени места.
Ваксините се транспортират при хладилни условия със сух лед или с хладилни чанти, съобразно изискванията на производителя, с оглед запазване на тяхната имуногенност и безопасност.
Съхранението на доставените ваксини се извършва в складовата база на „Бул Био – НЦЗПБ“ ЕООД и/или в Регионалните здравни инспекции. Производителят има ангажимента за транспортирането им до тях, съобразно изричните заявки на възложителя. Лечебните заведения за извънболнична помощ и болнична помощ, общопрактикуващите лекари и другите медицински специалисти, които ще прилагат ваксините, получават необходимите им дози от горепосочените места“
От получената информация става ясно, че транспортирането на ваксините на Pfizer от складовете на Булбио до РЗИ е възложено на самия производител. Дали това е договореност на регионално ниво или e част от ангажимент на ниво ЕС не е ясно. По този повод отправихме въпрос до представителството на производителя в България, но до момента на публикуване на статията не сме получили отговор. От информация публикувана на глобалния сайт на Pfizer се вижда, че производителят има готовност да съдейства за осъществяване на ултра-студената верига за доставки, включително до центровете за ваксинация. Дали тази услуга се заплаща допълнително или е включена в доставната цена на ваксините , също не е ясно, но при подобни критични ситуации това не е от голямо значение. Нашето мнение, че подходът на държавата, да разчита на производителя, при транспорт на подобни продукти е правилно и целесъобразно и гарантира най-добро качество на доставките.
Технология на транспортиране и прием на ваксините от БУЛБИО до Регионалните здравни инспекции
Информацията, която получихме от всички РЗИ, описващата процеса по транспортиране, контрол и прием на ваксините е идентична. Ще цитираме отговорът на РЗИ Пловдив, където най-подробно е описан процеса по транспортиране и прием:
„Транспортирането на ваксините срещу COVID-19 се извършва от DHL и от организиран транспорт със служебни автомобили от БУЛ БИО – НЦЗПБ ЕООД до РЗИ- Пловид.
По DHL получаваме ваксината Comirnaty, като транспортирането и се извършва със специална опаковка, разполагаща със специализиран температурен сензор, имащ функция да проследява препоръчителният температурен диапазон зададен от производителя на ваксината. ………
Изготвят се и се подписват приемно-предавателни протоколи, в това число и счетоводни документи, които имат за цел да удостоверят съответствието на ваксината с партиден номер и други изисквания на производителя, по съхранението на ваксината.
Ваксините на AstraZeneca и на Moderna се транспортират, съгласно изискванията на производителя с транспорт на РЗИ – Пловдив от складовете на БУЛ БИО – НЦЗПБ ЕООД. ……
… Транспортирането на ваксините винаги се извършва и с екип на ОД на МВР – Пловдив…..
За гореописаните действия не са съставяни нарочни констативни протоколи от извършени проверки, поради което и не разполагаме с такива.“
От СРЗИ получихме и самата процедура за прием и съхранение на ваксини, с която вероятно разполагат и всички други РЗИ. В нея са предвидени два варианта за получаване:
„Ваксината се получава от оторизиран служител ( служители) на СРЗИ директно от БУЛБИО – НЦЗПБ или се доставя на място в Столичната РЗИ с куриер, на основание на получено от Министерство на здравеопазването съобщение за дата и час на пристигане на пратката Служителят на СРЗИ, в присъствието на оторизиран служител ( служители) на отсрещната страна, приема доставката както следва:
1. С приемо-предавателен протокол – при получаване от БУЛБИО – НЦЗПБ. В приемно предавателния проткол се випсват
· Име и подпис на служителя, предал пратката;
· Име и подпис на служителя, приел пратката;
· Наименование, партиден номе ри срок на годност на ваксината;
· Брой флакони;
· Дата и час на предаване;
· Начин на предаване;
- За ваксината на Prizer/Biontech: Ваксина, „опакована в кашон със сух лед“, предназначена за съхранение на температура от минус 90 до минус 60 градуса по Целзий, която следва да не се размразява повторно след размразяване.
- За ваксината на Moderna: Ваксината, „опакована в кашон със сух лед“, предназначена за съхранение на пемператира от минус 25 до минус 15 градуса по Целзий, която следва да не се размразява повторно след размразяване. „
2. Чрез деактивиране на логъра ( устройство за температурен мониторинг по време на транспортиране) – при получаване на място в СРЗИ:
- За Ваксината на Pfizer/Biontech: Деактивирането е, съгласно инструкция на производителя, а именно: натиска се и се задържа в продължение на 5 секунди бутона за спиране проследяването на температурата в реално време. По електронната поща се уведомява производителя за датата и часа на получената пратка и се изисква потвърждение за извършената успешна доставка и спазена хладилна верига.
- За ваксината на Moderna: Деактивирането е, съгласно инструкция на производителя ( липсва инструкция и директна доставка; ще се актуализира допълнително).“
На база на цитираните данни и нашите лични наблюдения, можем да заключим, че до тази част на веригата на доставки, създадената организация функционира добре. Всички участници са наясно с техните задължения, държавата е осигурила необходимия ресурс за транспорт и съхранение на ваксините. Това беше потвърдено и от наши разговори с представители на част от регионалните инспекции. На този фон информацията от МЗ за това, че няма бракувани и унищожени ваксини в следствие на неправилен транспорт и съхранение, потвърждава нашите изводи:
„Съгласно Наредба № 15/2005 г. за имунизациите в Република България в срок до 31 януари (за цялата предходна година) и до 31 юли за първото полугодие на текущата година РЗИ изготвя текстуален анализ на имунизационния обхват на обслужваната област, който включва и осигуряването на хладилното съхранение и транспорта на биопродуктите (чл. 27, ал. 1, т. 15).
От ваксините срещу COVID-19, доставени в страната през 2020 г., няма бракувани или унищожени, поради неправилен транспорт или съхранение.“
Пропуснахме да изясним по какъв начин се отчитат остатъчните количества ваксини в БУЛБИО и РЗИ. Изградена ли е обща информационна система или се разчита на отделни записи. Също така не проучихме въпросът как се води отчетността на предадените ваксини и засичат ли се тези количества с отчета за реално поставените. Това вероятно ще е предмет на наше евентуално бъдещо проучване.
Къде се появяват проблемите във веригата на доставки?
Организация на веригата за доставки в частта последна миля:
Резонен е въпросът, ако всичко във веригата на доставки на ваксините срещу Covid-19 e организирано правилно, защо България изостава толкова много в имунизационния процес? Проблемът според нашето проучване се крие в т.нар. доставки „последна миля“ ( last mile delivery). В съвременните логистични системи, това е може би най-сложният и трудоемък процес, на който през последните години се отделя сериозно внимание от страна на изследователи и практици. Сложен е, защото при него следва да се отчетат много фактори и ограничения, изискванията за системност са завишени, обменът на информация следва да е светкавичен, всички участници следва ясно да осъзнават своята роля и задължения.
За имунизиране на населението в България се разчита на два основни канала, като следва:
1. Разкриване на имунизационни центрове към лечебните заведения
2. Чрез общо-практикуващите лекари
Вариантите човек да се сдобие с ваксина, също са няколко:
1. Ако принадлежи към някоя от приоритетните групи, описани в Националния имунизационен план и МЗ обяви начало на фазата за съответната група
2. Чрез т.нар. „зелени коридори“, където се извършват имунизации без оглед на принадлежност към една или друга група
3. Чрез регистрация през създаденият за тази цел електронен регистър
4. Чрез записване при личния лекар.
Определените в националният план лица попадащи във фаза 1 и фаза са напълно ясни и уточнени ( дори е определен и броят на лицата), поради което те преминаха относително плавно и без особени проблеми. Не така обаче стоят нещата с другите три фази. Във фаза 3 например се включва следната част от населението: „ Служители, участващи в поддържане на функционирането на основни за обществения живот дейности.“ Считаме, че това определение не само, че не е ясно, но и твърде субективно. Тази група се оказа толкова голяма (нормално е повечето от нас да считат, че работят в сфера, важна за обществения живот), че се наложи фази 4 и 5 да стартират преди да е приключила фаза 3 ( Фаза 4 се отнася за възрастни хора над 65 години включваща около 1,8 млн души, а фаза 5 е за уязвими групи от населението). Стартира се имунизацията и на хора не попадащи в нито една от приоритетните групи.
При подобна ситуация повечето желаещи да се имунизират бяха тотално объркани коя точно фаза се изпълнява в даден момент и кой канал за ваксинация да изберат. Най-логичният избор е да се запишат и регистрират във всички възможни канали, с цел максимално подсигуряване. Така например един банков служител може едновременно да се запише за имунизация в банката, където работи ( банковите служители спадат към Фаза 3), да се регистрира в информационния регистър на МЗ или да се обади на личния си лекар. Това води до появата на т.нар. „ефект на Форестър“ (наричан още ефект на камшика), който е добре познат в теорията и практиката при управление на веригата на доставките. При него, в резултат от смущения във веригата, причинени от редица фактори, като непрозрачна среда, неефективни информационни канали, спекула и др., се получава ситуация, при която реалното търсене е далеч по-малко от прогнозното. То е причинено именно от стремежа на някои от участниците, да се подсигурят при задаваща се несигурност. Това от своя страна ангажира голям ресурс, който в крайна сметка остава неоползотворен и същевременно създава паника и шум в системата.
Електронен регистър за ваксинация
За да проверим състоянието на системата, проведохме лична проверка за това как функционира националния регистър за ваксинация. Всъщност порталът е замислен така, че освен да предлага регистрация на желаещи да се ваксинират, той не изпълнява никаква друга функция. В него липсват два критично важни елемента, които биха осмислили съществуването му, а именно:
- срещане на търсене и предлагане ( в случая търсене и наличност от даден вид ваксина);
- ясни ангажименти на страните – едната страна се ангажира да осигури условия за желаната ваксинация ваксинация, а другата се задължава да се яви в посочения ден и час.
На 11.04 ( неделя ) посетихме имунизационния център на Пирогов. Пред него чакаха около 5-6 желаещи да се ваксинират на видима възраст между 55 и 65 години. След около 10 минути от нашия престой, се появи човек от охраната на болница и съобщи на всички чакащи, че центърът няма да работи в неделя, поради липса на ваксини. Подобна била ситуацията и в другите центрове от електронния регистър, които трябваше да работят в този ден в София – ВМА, Александровска болница и т.н.
В 08:10 часа на 12.04. ( понеделник) отново посетихме центъра в Пирогов. Служителка на информация ни съобщи, че са налични само ваксини на AstraZeneca. Можело веднага да ни ваксинират с нея, без значение дали сме се регистрирали или не в електронния портал. Също така служителите не разполагаха информация дали предстои да получат uРНК ваксини или не. Направихме справка в СРЗИ, чиято отговорност е разпределението на ваксините в София. От там ни отговориха, че за текущата седмица за Пирогов не са предвидени доставки на uРНК ваксини за обезпечаване на заявките от електронния портал ( защо служителите в Пирогов не бяха информирани за това, остава загадка). Въпросът ни, защо подобна информация липсва в електронния портал, беше препратен към Министерство на здравеопазването, защото те са администратори на портала. Жената, с която се свързахме в МЗ, беше крайно възмутена от действията на СРЗИ, като ги обвини в своеволие и липса на организация. Посъветва ни да подадем писмен сигнал до МЗ за да имат основание за детайлна проверка. Подадохме сигнала, както ни посъветваха същия ден на 12.04. До 30.04 нямаме информация дали и какви действия са предприети от МЗ.
Причините за част от описаните проблеми се крият и в разминаването на информационната кампания на правителството на България и реално предприетите действия. Въпреки, че представители на специализирани и отговорни институции за ваксинацията, твърдяха, че всички одобрени ваксини са ефикасни срещу Covid-19 и са с малко странични ефекти, реално uРНК се разпределяха по Фази 1,2 и 3, а на всички други се предлагаше ваксината на AstraZeneca. Това създаде усещане в обществото, че ваксината на AstraZeneca е един вид ваксина за хора „втора ръка“, което още повече затрудни ваксинацията с нея. Според данни на единният информационен портал за периода от 08.04 до 12.04 процентът на поставените ваксини на AstraZeneca е едва 6% от общия брой ваксинации. При подобни данни, не е учудващо, че управата на Пирогов е решила имунизационния център в тяхното лечебно заведение, да не работи на 11.04. Напълно е било безсмислено да се ангажират медицински специалисти, които и без това не достигат, със задачата да съобщават на всички пристигащи пациенти, че не могат да ги ваксинират със заявената от тях ваксина. Това би било излишна загуба на ресурс, като времето на самите пациенти така или иначе също е загубено.
Личните лекари се превърнаха в най-важното звено за провеждане на масова имунизация
Както вече изяснихме РЗИ нямат ангажимент да доставят ваксини до кабинетните на личните лекари и лечебните заведения. Задължение на последните е сами да осигуряват транспортирането им. За целта лечебните заведения ползват предимно линейки ( спешно болните вероятно ще трябва да чакат). Личните лекари пък трябва да се справят както и с каквото намерят за добре. На снимки и видеоматериали публикувани в различни медии, ясно се вижда, че за транспортирането на ваксините се разчита на домашни хладилни чанти от всякакъв вид. Как това гарантира спазването на изискванията за транспорт и съхранение на ваксините, не е ясно, особено ако тази схема се запази в идващите летни месеци Не закъсняха и сигналите от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, които алармираха за нелогичната верига на доставките.
По данни от НСИ страната ни разполага с 4119 общо практикуващи лекари или средно на един личен лекар се падат около 1663 пациента. Средното число не ни дава много ясна представа, защото в големите градове броят им е далеч по-голям. Ако всеки лекар трябва да имунизира около 500 от своите пациенти ( изключваме децата, хората попадащи в приоритетните групи от фази 1,2 и 3, както и успелите да се ваксинират чрез зелените коридори) и за всеки пациент са необходими 15 минути, то на един личен лекар ще са му нужни 125 часа за да постави всички ваксини по веднъж или 250 часа за пълна имунизация. Ако той отделя по 4 часа от работното си време за имунизации, ще са необходими 62,5 дена ( другото време е за доставка на самите ваксини). Това означава, че този личен лекар в следващите три месеца не трябва да извършва никакви други дейности, освен ваксинация срещу Covid-19.
Защо се допуска квалифицирани и толкова важни специалисти да се занимава с транспортиране на ваксини. Вероятният отговор е, защото така е най-лесно за онези, които проектират веригата на доставките. Това вероятно е една от най-скъпите и същевременно неефективни вериги, които въобще са проектирани.
Как е организирана веригата на доставки в Израел
Когато искаме да постигнем нещо голямо и смислено, е добре да се сравняваме с най-добрите. Това е основната причина да изберем Израел, като държава за нашият пример за добри практики при организиране на ултра-студената верига за доставки. Другите причини, поради които се спряхме на Израел са:
- Територията на Израел е приблизително пет пъти по-малка от тази на България, но разстоянието между два големи града намиращи се в двата края на страната ( например Тел Авив – Ейлат), се изминава с лек автомобил за около 4 часа. Приблизително толкова е средното време за пътуване от София до по-отдалечените големи градове в България - Варна, Бургас, Русе.
- Населението на Израел е малко повече от това на България – 9.3 млн. срещу 6.8 млн.
На първо място е важно да отбележим, че в Израел електронната здравна система е много добре развита. В информационните масиви на ресорното министерство има информация за здравния статус на всеки жител. По този начин, определянето на приоритетните групи и сроковете за ваксинация могат да се планират с много голяма точност.
За всеки жител е определена отговорна институция за ваксиниране, имунизационен център и период, в който ваксината може да се постави. Така не се налага пациентите да се лутат и сами да си избират как, къде и при кого да се ваксинират. Сроковете за ваксинация на всяка група също се съблюдават стриктно.
За складиране и транспорт на ваксината на Pfizer ( това е основната ваксина, с която се извършва ваксинацията в Израел) се разчита на логистичното поделение на фармацевтичния гигант Teva - SLE ( компанията Teva има производствени мощности и в България). За целта в подземна складова база на SLE са инсталирани 30 фризера за ултра-студено съхранение с общ капацитет 5 млн.дози. При доставка, ваксините се разпределят на бъндели съдържащи 100 дози всеки. Това се прави с цел по-лесно управление на необходимите количества за ежедневни доставки ( пакетите от по 5 хил дози, с които се получават ваксините от заводите на Pfizer, със сигурност не са удобни за крайни доставки).
Ежедневно ваксините се транспортират с коли на същата компания до малко над 400 имунизационни центъра. Никой не си взема ваксините лично от складовете. Не се ползват и междинни складове за дългосрочно съхранение.
Имунизационните центрове са изградени в големи лечебни заведения и в обществени сгради. Една част от медицинския персонал работи доброволно в тези центрове, след приключване на ежедневните си задължения.
Ползването на големи обществени сгради, за създаване на центрове за масова имунизация, като че ли се наложи, като най-сполучлив вариант. Подобна е системата и за ваксиниране във Великобритания, която също е с много висок процент за имунизирано население. Наскоро Франция също обяви, че започва ползването на обществени сгради и стадиони. В началото на епидемията в България видяхме показна подготовка на зала „Армеец“ в София, за създаване на лазарет за болни от Covid-19, но за създаване на имунизационен център въобще не се говори.
В Израел първа доза е получило 62% от населението, а втора 53%. Това означава, че общо от началото на кампанията ( в Израел тя стартира около 15 декември 2020) са поставени около 10.7 млн. ваксини или средно по 80 хил. на ден, без разлика в работни и почивни дни. За сравнение на 29.04.2020 в България са поставени общо 26 923 ваксини.
Как може веригата за доставки в България бързо да се подобри
На първо място следва спешно да се организират доставки от РЗИ до личните лекари и лечебните заведения. В този процес могат да се ангажират частни компании дистрибутиращи лекарства или куриерски фирми. Ежедневни доставки до над 4 хил точки не биха били сериозен проблем за повечето големи български и международни компании.
На следващо етап, е важно, да се определи кои групи от населението ще се ваксинират чрез имунизационните центрове и кои при личните лекари. По този начин ще се избегне голяма част от дублираната информация и ще се намали шума в системата. Ще може много по-точно да се планира капацитета на всеки от участниците.
Необходимо е също така електронният регистър да заработи логически правилно. Това означава желаещите да се ваксинират ( да допълним и имащи право на това), да получават адекватна информация за наличните видове ваксини и да могат да правят реален избор. Данните от този регистър да се ползват за разпределението на количествата ваксини в съответните центрове.
Да се търси административна отговорност от всички онези, които са получили час за ваксиниране с желана от тях ваксина и без основателна причина, не са се явили.
Възможно е да се тестват и сценарии с разкриване на имунизационни центрове в обществени сгради, в някой от най-големите градове. Това може да стане, например в зала Армеец в София, Спортна зала или Фестивален комплекс във Варна, залите на Международния панаир в Пловдив, други спортни зали и стадиони.
Ще завършим нашето проучване с официалната позиция на израелското правителство, по повод питане относно цената, която е договорена с Pfizer за доставки на тяхната ваксина. Тя гласи следното: „Цената, която сме заплатили е равна на загубите от двудневен локдаун, така че си струва“. А както знаем, тези хора са прочути с умението си да изчисляват добре изгодите от една сделка. Надяваме се и при нас рано или късно да се случи подобно нещо. .
Изказваме благодарност на Министерство на здравеопазването и всички РЗИ за предоставените данни!