Проектът за Наредба за специфичните изисквания при търговия с храни от разстояние - решава или създава нови проблеми за малките търговци
Публикуванo на 06.03.2021
автор: Боян Джамбазов
Онлайн търговията бележи двуцифрени ръстове всяка година, но Covid-19 буквално ги утрои. Търговията с храни не прави изключение от това правило, дори напротив, това е един от сектори с най-голям ръст. Вероятно това е една от причините в средата на 2020 година в Закона за храните да се появи нов раздел, в който се правят първите опити за регулация на този сектор.
В самият край на 2020 година, на сайта на Министерството на земеделието, е публикуван за второ обществено обсъждане, проект на Наредба за специфичните изисквания при търговия с храни от разстояние, която се явява естествено продължение на приетите по-рано изменения в Закона за храните. Де юре, чрез нея се узаконяват доставките на храни търгувани от разстояние с куриерски фирми. Де факто, тази възможност е практически неизпълнима, което създава предпоставка редица участници в сектора да фалират, поради невъзможност да доставят.
Повече по темата можете да прочете в новата ни статия.
Какви стоки се включват в храните от гледна точка на законодателя
За да сме наясно кои стоки влизат в обхвата на новата наредба е необходимо да уточним какво се включва в понятието „храни“ според законодателя. Това е разяснено в РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 178/2002 и гласи следното: „По смисъла на настоящия регламент „храни“ (или „хранителни продукти“) означава всяко вещество или продукт, независимо дали е преработен или не, частично преработен или непреработен, който е предназначен за или основателно се очаква да бъде приеман от хора“. Към храните не спадат живите животни, тютюни, козметика, лекарства, фуражите и наркотиците.
Кой има право да търгува с храни от разстояние
За да може да се осъществява търговия с храни от разстояние, следва търговецът да има регистриран обект за търговия с храни, аналогично на всички други оператори попадащи в обхвата на Закона за храните. В Глава Втора, раздел IV, чл. 60, ал.1, т.2 от ЗХ е допуснато тази дейност да може да се извършва и от посредник, притежаващ средства за дистанционна комуникация – сайт, електронна поща и др., като същия следва да обяви и договорите си с регистрираните бизнес оператори по същия закон. И в двата случая търговията с храни от разстояние, подлежи на регистрация.
Как се регулира транспортирането на храни
Всички оператори, които извършват доставка на храни от животински произход, сладкарски, тестени изделия и брашно следва да регистрират своите превозни средства. Регистрацията се удостоверява със стикер. Храните от животински произход са дефинираи в Регламент (ЕО) 853/2004 и включват месо и всички субпродукти ( като яйца, мляко и т.н.), включително кръв и мед.
За превоз на всички други видове храни ( като сокове, компоти, зеленчукови консерви и т.н.) не се изисква подобна регистрация, но следва да се подаде списък с всички превозни средства, които ще се ползват за подобни доставки по реда на чл. 26 от ЗХ.
Тоест не е възможно да се достави храна с превозно средство, за което няма информация в Българската агенцията по безопасност на храните. Изключение се прави, ако дадено превозно средство е било регистрирано от съответния компетентен орган ( аналог на БАБХ) в друга страна членка на ЕС.
Какво цели да подобри Наредба за специфичните изисквания при търговия с храни от разстояние
От прочита на доклада към проекта на Наредбата можем да изведем две основни цели:
- Уреждане на специфични изисквания при търговията с храни от разстояние и
- Осъществяване на ефективен контрол
На първо място в Наредбата се допуска доставка на храни търгувани от разстояние да се извършва с превозни средства извън тези по чл. 50 от ЗХ – велосипеди, електрически колички и т.н. За първи път се допуска и доставка без превозно средство – например ако сервитьор ви носи кафе в офиса от близкото заведение, той вече няма да е в нарушение. От самият чл.50 от ЗХ не става ясно кои точно превозни средства са изключени, защото конкретизация на понятието „превозни средства“ липсва. Съдейки от необходимите документи за регистрация по чл.55 от същия закон, можем да заключим, че това са транспортни средства притежаващи талон за регистрация и регистрационен номер.
Уточнено е, че доставки с подобни транспортни средства могат да се осъществяват само при наличието на специални контейнери или вторични опаковки.
Следващата промяна, която се въвежда с Наредбата е, че в нея се допуска използване на куриерски и пощенски оператори за доставки на храни търгувани от разстояние при използването на контейнери или други опаковки, които да защитават стоките от замърсяване. Изискванията към самите контейнери са описани най-общо в Регламент (ЕО) № 852/2004, глава IV. Това на пръв поглед дава усещането, че така се цели да узаконяване на една дейност, която така или иначе се осъществява от години. Но в същото време се въвежда ограничението, че подобни доставки могат да се осъществяват само съгласно изискванията на Раздел III от ЗХ или това означава, че всички превозни средства следва да се регистрират или поне да се обявят. Не е уточнено дали на подобна регистрация подлежат и куриерските сортировъчни центрове ( по сега действащите разпоредби би следвало да е така), както и МПС-тата ползвани за превоз между отделните центрове ( т.нар. совалки). Тези изисквания на практика правят изпълнението на Наредбата невъзможно. Не е ясно и как куриер ползващ велосипеди за доставка може да доставя храни с тях.
Другото ограничение, което се въвежда е всички служители, които доставят храни търгувани от разстояние, да притежават лични здравни книжки. Основание за това вероятно дава чл. 1 ал. 1 т.4 от НАРЕДБА № 15 от 27.06.2006 г. Там е описано, че служителите в предприятия, които произвеждат и/или търгуват с храни, подлежат на подробно описани първоначални и периодични здравни прегледи. За заведенията доставящи храни от собствени обекти, това не би следвало да е проблем. Но за куриерските фирми, това се превръща в много тежка административна пречка, която вероятно може да доведе до техния отказ от извършване на подобни доставки. Трудно бихме могли да си представим как една такива компания ще изисква от всички свои куриери, служители в сортировъчни центрове и в офиси за приемане и предаване на пратки, да преминат подобни прегледи.
Става ясно, че така подготвеният проект за Наредба за специфичните изисквания при търговия с храни от разстояние не само че не улеснява, но на практика значително ограничава доставките на храни с куриерски и пощенски оператори. По този начин фалитите на малки сайтове предлагащи хранителни продукти е почти сигурен.
Какво може да се направи за да могат малките търговци на храни да оцелеят
- Считаме, че куриерските фирми не произвеждат и не търгуват с храни. Подобна дейност не е описана в регистрацията на нито една подобна компания. Това дава основание тези компании да се изключат от обхвата на НАРЕДБА № 15 и така да отпадне изискването за лични здравни книжки за техните служители.
- Необходимо е детайлно да се опишат изискванията към вторничните опаковки и контейнери, така, че да я ясно по какъв начин превозваните храни ще бъдат защитени от замърсяване при превоз с други стоки.
- В ЗХ точно да се дефинира кои превозни средства влизат в обхвата на чл.26 и чл. 50. По този начин ще стане ясно, кои не са в техния обхват и следва да ползват контейнери и вторични опаковки при превоз на храни търгувани от разстояние.
- Препоръчваме пакетираните сладкарски изделия, както и консерви на месна основа и субпродукти от животни ( включително мед) да се изключат от изискванията на чл.50, когато става въпрос за храни търгувани от разстояние и ако въпросните продукти нямат изисквания за осигуряване на специални условия за превоз.
- При осъществяване на контрол от страна на БАБХ, освен вземане на проби от храните, задължително да се вмени ( детайлно опише) задължение за проверка на използваните вторични опаковки и контейнери, както и тяхната маркировка, включително ако се налага да се извършва сертифициране за част от тях
Ако разпоредбите в проекта на Наредбата останат в сегашния си вид, единствен шанс за малките търговци е да очакват появата на куриерски оператори специализирани в доставката на храни. В България вече има подобни компании, а най-малко още 10 могат бързо да развият подобна дейност. За целта контролът осъществяван от държавните институции трябва да е на ниво и да се гарантира прекратяването на нерегламентирани доставки, което ще даде гаранции за необходимите допълнителни инвестиции. Вероятно това ще доведе до известно повишаване на цените на доставките, но от друга страна много по-добре ще се защити здравето на потребителите.
Онлайн търговията така или иначе ще расте и държавните институции трябва да решат по кой от двата пътя да тръгнат – дали да смекчат регулациите или да затегнат контрола. Целта е да се остави възможността на малкия бизнес да се развива, без обаче това да е за сметка на здравето на потребителите.